19 may 2007, 14:15

Сърцето ми в багажа си вземи

  Poesía
776 0 6
Някой каза, че Ристю дошъл,
за да вземе Винета в чужбина!
О, каква безпросветна печал!
Сякаш валяк в душата ми мина!

А Калина й рЕкла:
"- Върви,
Ти в чужбина живот ще живееш!
За какво ти е тоя кошмар -
с тоя шантав Ангар да дивееш!"

Замини!   Замини!    Замини!
Щом и твоето време настана!
В тая бедна, нещастна страна,
нещо хубаво дали остана?

О, останаха много жени!
Ей - Калина и Веси не шавват!
Деси Тенева, Пинче, Лейла...!
Сто принцеси сред нас си остават!

Но какво ще работиш ти там?
Може би ще им хвърляш боклука!
И с каква ли безмерна тъга
ще си спомняш за нас и за тука!

Стиховете ти кой ще чете?
Кой до сълзи над тях ще се смее?
Трите гайди ще млъкнат без теб!
Двата тъпана - ще онемеят!

Сърцето ми в багажа си вземи!

И тук, и там - то всякъде е твое!
Но мен ще ми е хубаво да знам,
че е със тебе, за да съм спокоен -
че в мъката ти то ще е илач!

И ако някога едвам се влачиш,
ако ти дойде някога до плач -
да влезеш в него и да си поплачеш
!

____
За непосветените - Винета е  основателката и кръстницата  на Кратунци, а и  най-личната мома в него. След  появяването и на Калина, най-личните моми в Кратунци станаха две.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за забележката. Помислих, че Христо Ботев с четата е дошъл да забере Венета и да заминат в чужбина. И, че името й произлиза от вино - Винета. Много се смях, на моето грешно тълкуване на имената.
    А сега се питам, ако Христо Ботев знаеше колко е прост българския народ, нямаше ли да замине с Венета в чужбина.
  • Много,много хубаво!
  • Ангар, и то какъв!!!
  • Смях през сълзи.
    Чудесна творба - и като послание, и като постройка.
    Браво, Ангар.
  • Хареса ми много

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...