То е мъничко… Мъничко!
Скрито в гърдите.
Нужда има – да порасте…
Търси хармония с болката.
Оцелява сред рани, обиди и хули…
С Божия сила! В тишината будува…
И пулсира в синхрон със въздишките.
Разпънато, обрамчило проблемите,
сред остриета на горчиви истини
то се лута за вярна посока, брод
и потребност да бъде опора.
И се надява за приятелска среща ...