7.03.2021 г., 7:33

Сърцето на вярата

933 0 4

То е мъничко… Мъничко!

Скрито в гърдите.

Нужда има – да порасте…

Търси хармония с болката.

Оцелява сред рани, обиди и хули…

С Божия сила! В тишината будува…

И пулсира в синхрон със въздишките.

Разпънато, обрамчило проблемите,

сред остриета на горчиви истини

то се лута за вярна посока, брод

и потребност да бъде опора.

И се надява за приятелска среща

с всички други сърца...

С изранени нозе преоткрива началото...

и ни дава право на избор...

 

                      © Павлина Христова Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би затова е стихът - да извлече нещо полезно, винаги има над какво още да се размисли човек... Много болки не мога да избегна. Но пък мога да избера дали да се тръшкам в отчаяние и да страдам в ролята на жертвата, или да си извлека съответните поуки и да продължа с повече мъдрост (надявам се) напред... Имам си една любима мисъл на Оскар Уайлд: „Опитът увеличава мъдростта, но не намалява глупостта...” Греша, боли, уча се... чувствам удовлетворение от превъзмогването на болката... продължавам... Благодаря за обстойните коментари, Ив.
    Сърцето е с уникален баланс, Роси - не фалира, когато разходва повече отколкото получава. Благодаря, че спря тук.
  • Понякога в малки хора се крият големи сърца! Много ми хареса!
  • Надеждата е знак за несигурност: искаш да е хубаво, но се съмняваш. Вярата е увереност! Като се наруши тази увереност, на човек му остава надеждата. Избираме я преди всеки избор. Малко утопично, едва ли човечеството ще обедини всички сърца в приятелство. Затова се надявам да срещна повече от едно приятелско сърце. Колкото до хармонията с болката. Тя е учител и благодарение на нея съм проумявала много неща, докато достигна онова прекрасно смирение и прошка. Чувствам облекчение, щом успея да преодолея урока и да се изразя с думи. Щедростта на болката: Трябваше да изпитам болка, за да знам. И всяка пáтина да ме украсú с нова бръчка и сребърни нишки. Да ме научи с хищни усилия да преодолявам съмнения. Да разчупвам стандарти и утвърдени понятия. Да се боря с противоречия, с груби обиди и лоши послания. Да осмислям с неподозирана сила неуместните грешки и липси. Да подреждам пропуснати мигове с тъжна усмивка. Да ме водят по пътя неочаквани прозрения в непредсказуемото време на живата болка.
  • Обикновено се казва, че вярата е в сърцето, но като обърнах думичките и се получи – Сърцето на вярата. Колкото по-огромна е вярата, толкова по-закътано и запазено е нейното сърчице и повече доброта раздава...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...