7 мар. 2021 г., 07:33

Сърцето на вярата 

  Поэзия » Философская, Свободный стих, Другая
578 0 4

То е мъничко… Мъничко!

Скрито в гърдите.

Нужда има – да порасте…

Търси хармония с болката.

Оцелява сред рани, обиди и хули…

С Божия сила! В тишината будува…

И пулсира в синхрон със въздишките.

Разпънато, обрамчило проблемите,

сред остриета на горчиви истини

то се лута за вярна посока, брод

и потребност да бъде опора.

И се надява за приятелска среща

с всички други сърца...

С изранени нозе преоткрива началото...

и ни дава право на избор...

 

                      © Павлина Христова Петрова

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Може би затова е стихът - да извлече нещо полезно, винаги има над какво още да се размисли човек... Много болки не мога да избегна. Но пък мога да избера дали да се тръшкам в отчаяние и да страдам в ролята на жертвата, или да си извлека съответните поуки и да продължа с повече мъдрост (надявам се) напред... Имам си една любима мисъл на Оскар Уайлд: „Опитът увеличава мъдростта, но не намалява глупостта...” Греша, боли, уча се... чувствам удовлетворение от превъзмогването на болката... продължавам... Благодаря за обстойните коментари, Ив.
    Сърцето е с уникален баланс, Роси - не фалира, когато разходва повече отколкото получава. Благодаря, че спря тук.
  • Понякога в малки хора се крият големи сърца! Много ми хареса!
  • Надеждата е знак за несигурност: искаш да е хубаво, но се съмняваш. Вярата е увереност! Като се наруши тази увереност, на човек му остава надеждата. Избираме я преди всеки избор. Малко утопично, едва ли човечеството ще обедини всички сърца в приятелство. Затова се надявам да срещна повече от едно приятелско сърце. Колкото до хармонията с болката. Тя е учител и благодарение на нея съм проумявала много неща, докато достигна онова прекрасно смирение и прошка. Чувствам облекчение, щом успея да преодолея урока и да се изразя с думи. Щедростта на болката: Трябваше да изпитам болка, за да знам. И всяка пáтина да ме украсú с нова бръчка и сребърни нишки. Да ме научи с хищни усилия да преодолявам съмнения. Да разчупвам стандарти и утвърдени понятия. Да се боря с противоречия, с груби обиди и лоши послания. Да осмислям с неподозирана сила неуместните грешки и липси. Да подреждам пропуснати мигове с тъжна усмивка. Да ме водят по пътя неочаквани прозрения в непредсказуемото време на живата болка.
  • Обикновено се казва, че вярата е в сърцето, но като обърнах думичките и се получи – Сърцето на вярата. Колкото по-огромна е вярата, толкова по-закътано и запазено е нейното сърчице и повече доброта раздава...
Предложения
: ??:??