12 oct 2021, 15:33

Сърцето разбито, щетите тежки

  Poesía
552 0 0

Слънцето е залязло, 

денят вече го няма, 

но смехът ни остана.

 

Разбито ни е сърцето, 

но имаме малко лепило.

Да дишаме ще си помогнем

и сърцата си ще залепим.

 

Бяхме разбити и‎ кървящи, 

но‎ никога не се отказахме 

Мразя, че сърцето беше жертва 

Сега мразя, че имам нужда от теб‎

 

‎Тези чувства стават малко по-трудни 

да се контролират,

задавяйки се в мълчание от думите,

останали неизречени

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...