Сърцето разбито, щетите тежки
Слънцето е залязло,
денят вече го няма,
но смехът ни остана.
Разбито ни е сърцето,
но имаме малко лепило.
Да дишаме ще си помогнем
и сърцата си ще залепим.
Бяхме разбити и кървящи,
но никога не се отказахме
Мразя, че сърцето беше жертва
Сега мразя, че имам нужда от теб
Тези чувства стават малко по-трудни
да се контролират,
задавяйки се в мълчание от думите,
останали неизречени
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Богданов Все права защищены