12 окт. 2021 г., 15:33

Сърцето разбито, щетите тежки

548 0 0

Слънцето е залязло, 

денят вече го няма, 

но смехът ни остана.

 

Разбито ни е сърцето, 

но имаме малко лепило.

Да дишаме ще си помогнем

и сърцата си ще залепим.

 

Бяхме разбити и‎ кървящи, 

но‎ никога не се отказахме 

Мразя, че сърцето беше жертва 

Сега мразя, че имам нужда от теб‎

 

‎Тези чувства стават малко по-трудни 

да се контролират,

задавяйки се в мълчание от думите,

останали неизречени

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...