Oct 12, 2021, 3:33 PM

Сърцето разбито, щетите тежки

  Poetry
546 0 0

Слънцето е залязло, 

денят вече го няма, 

но смехът ни остана.

 

Разбито ни е сърцето, 

но имаме малко лепило.

Да дишаме ще си помогнем

и сърцата си ще залепим.

 

Бяхме разбити и‎ кървящи, 

но‎ никога не се отказахме 

Мразя, че сърцето беше жертва 

Сега мразя, че имам нужда от теб‎

 

‎Тези чувства стават малко по-трудни 

да се контролират,

задавяйки се в мълчание от думите,

останали неизречени

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...