12.10.2021 г., 15:33

Сърцето разбито, щетите тежки

547 0 0

Слънцето е залязло, 

денят вече го няма, 

но смехът ни остана.

 

Разбито ни е сърцето, 

но имаме малко лепило.

Да дишаме ще си помогнем

и сърцата си ще залепим.

 

Бяхме разбити и‎ кървящи, 

но‎ никога не се отказахме 

Мразя, че сърцето беше жертва 

Сега мразя, че имам нужда от теб‎

 

‎Тези чувства стават малко по-трудни 

да се контролират,

задавяйки се в мълчание от думите,

останали неизречени

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...