8 feb 2012, 22:28

Сърцевина на гравитацията

  Poesía » Otra
624 0 0

 

От вечната зора,

дарена от маяк със злато,

до залез над брега,

даряващо го най-богато,

човекът пие еликсир

и прави низ от свръхбогато

усещане за вис;

за крилато чувство най-познато –

огледало на естествен пир,

в обятията на звездната си стряха...

И ето този необшир:

приливи и отливи –

човекът  – стъпки в пясъка.

Вграден от себе си на каменния свод

с вълните, срещащи скалата,

отразяват ведно всяка нощ –

сърце, люлеещо луната. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...