От вечната зора,

дарена от маяк със злато,

до залез над брега,

даряващо го най-богато,

човекът пие еликсир

и прави низ от свръхбогато

усещане за вис;

за крилато чувство най-познато –

огледало на естествен пир,

в обятията на звездната си стряха...

И ето този необшир:

приливи и отливи –

човекът  – стъпки в пясъка.

Вграден от себе си на каменния свод

с вълните, срещащи скалата,

отразяват ведно всяка нощ –

сърце, люлеещо луната.