Сърцевина на гравитацията
621
0
0
От вечната зора,
дарена от маяк със злато,
до залез над брега,
даряващо го най-богато,
човекът пие еликсир
и прави низ от свръхбогато
усещане за вис;
за крилато чувство най-познато –
огледало на естествен пир,
в обятията на звездната си стряха...
И ето този необшир:
приливи и отливи –
човекът – стъпки в пясъка.
Вграден от себе си на каменния свод
с вълните, срещащи скалата,
отразяват ведно всяка нощ –
сърце, люлеещо луната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Георгиев Всички права запазени
