Със цигарен дим

3 feb 2013, 11:02

Poesía » De amor

660 0 3

Написах със цигарен дим

един куплет за двама,

но той изчезна невидùм

в миг – зрителна измама.

Уви, там чувствата си аз

наивно бях описал:

как ти оставяш ме без глас,

без сън, без път, без мисъл.

Какво са твоите очи

и колко са ми нужни.

Не ги сравнявах със лъчи,

ни с нощи теменужни.

Дали прочела си не знам

куплета романтичен,

но аз по старому съм сам,

по новому – различен.

Не ми оставяш избор, знак,

но лесно – както дишам –

по новия невинен сняг

куплети пак ще пиша.

Макар да знам – ще се стопи...

илюзия нетрайна,

но ще останеш в мене ти –

красива, малка тайна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.