Със цигарен дим
Написах със цигарен дим
един куплет за двама,
но той изчезна невидùм
в миг – зрителна измама.
Уви, там чувствата си аз
наивно бях описал:
как ти оставяш ме без глас,
без сън, без път, без мисъл.
Какво са твоите очи
и колко са ми нужни.
Не ги сравнявах със лъчи,
ни с нощи теменужни.
Дали прочела си не знам
куплета романтичен,
но аз по старому съм сам,
по новому – различен.
Не ми оставяш избор, знак,
но лесно – както дишам –
по новия невинен сняг
куплети пак ще пиша.
Макар да знам – ще се стопи...
илюзия нетрайна,
но ще останеш в мене ти –
красива, малка тайна.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
