„Омръзна ми!!... На гръб ли да те нося?!...
Какво ме зяпаш като смахнат?...
Но казвам ти, ще го реша въпроса –
от утре вече ще се махна!...”
Вратата се затвори подир нея,
по-точно - хлопна се със трясък.
Във шок, със зяпнала уста немея...
Прозорец светна с хладен блясък...
Картината в антрето – хá да падне!
И полилеят бавно се полюшва...
Съседите до нас, за клюки жадни,
са дъх стаили и подслушват... ...