С моята душевност деликатна
„Омръзна ми!!... На гръб ли да те нося?!...
Какво ме зяпаш като смахнат?...
Но казвам ти, ще го реша въпроса –
от утре вече ще се махна!...”
Вратата се затвори подир нея,
по-точно - хлопна се със трясък.
Във шок, със зяпнала уста немея...
Прозорец светна с хладен блясък...
Картината в антрето – хá да падне!
И полилеят бавно се полюшва...
Съседите до нас, за клюки жадни,
са дъх стаили и подслушват...
Гнева й за пореден път извикал,
си пийвам кротко на дивана...
И изведнъж една лукава мисъл,
внезапно взе, че ме обхвана.
С две крачки се намерих до стената
и викнах с глас на Боримечка:
„Любима, вече край на беднотата!
Ще стана скоро важна клечка!
Началството пред всички ме похвали,
и обеща заплатата да вдигне.
Нещата се оправят, не разбра ли?
До шеф-отдел до дни ще се издигна!
Обади се и мойта леля Надя -
от Каспичан, нали добре я знаеш?
Починал скоро вуйчо ми в Канада,
наследство е оставил – ще се смаеш!...”
Изхилих се във шепите злорадо...
Внимателно изтрих с ръкав устата.
„Подай сега муцунка, моя радост!...”
И страстно се целунах със стената!...
Доволен от етюда театрален,
със нокът се почесах по главата.
Не бива повече да съм нахален,
на тези двама бръкнах им в душата!...
От завист, вече знам, не ще да мигнат,
нощта им в ад съм я превърнал.
На мен пиячката пък ще ми стигне.
Възглавницата после ще прегърна.
Но трябва някак да реша проблема,
че, току-виж, ме милата остави?...
И кой за мене грижа ще поеме?
Самичък трудно ще е да се справя!...
Алкохолик съм бил и непохватен.
И търтей, гнида страшно мързелива...
Да бачкам с таз душевност деликатна?
Ми тази мисъл просто ме убива!...
© Роберт All rights reserved.
