8 нояб. 2017 г., 11:16  

С моята душевност деликатна 

  Поэзия » Юмористическая
870 13 23

„Омръзна ми!!... На гръб ли да те нося?!...

Какво ме зяпаш като смахнат?...

Но казвам ти, ще го реша въпроса –

от утре вече ще се махна!...”

 

Вратата се затвори подир нея,

по-точно - хлопна се със трясък.

Във шок, със зяпнала уста немея...

Прозорец светна с хладен блясък...

 

Картината в антрето – хá да падне!

И полилеят бавно се полюшва...

Съседите до нас, за клюки жадни,

са дъх стаили и подслушват...

 

Гнева й за пореден път извикал,

си пийвам кротко на  дивана...

И изведнъж една лукава мисъл,

внезапно взе, че ме обхвана.

 

С две крачки се намерих до стената

и викнах с глас на Боримечка:

„Любима, вече край на беднотата!

Ще стана скоро важна клечка!

 

Началството пред всички ме похвали,

и обеща заплатата да вдигне.

Нещата се оправят,  не разбра ли?

До шеф-отдел до дни ще се издигна!

 

Обади се и мойта леля Надя -

от Каспичан, нали добре я знаеш?

Починал  скоро вуйчо ми в Канада,

наследство е оставил – ще се смаеш!...”

 

Изхилих се във шепите злорадо...

Внимателно изтрих с ръкав устата.

„Подай сега муцунка, моя  радост!...”

И страстно се целунах със стената!...

 

Доволен от етюда театрален,

със нокът се почесах по главата.

Не бива повече да съм нахален,

на тези двама бръкнах им  в душата!...

 

От завист, вече знам, не ще да мигнат,

нощта им в ад съм я превърнал.

На мен пиячката пък ще ми стигне.

Възглавницата после ще прегърна.

 

Но трябва някак да реша проблема,

че, току-виж, ме милата остави?...

И кой за мене грижа ще поеме?

Самичък трудно ще е да се справя!...

 

Алкохолик съм бил  и  непохватен.

И търтей,  гнида страшно мързелива...

Да бачкам с таз душевност деликатна?

Ми тази мисъл просто ме убива!...

 

© Роберт Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за идеята, ако има следващ път, може да се възползвам от нея!...Поздрави и на теб!...
  • Следващият път като идея може да вкараш и билетчетата на тези мошеници от националната лотария в сценария Роби. Поздрави!
  • Блаагодаря. Меги, Веси, Силвия!...Радвам се, че съм ви усмихнал, приятели!...
  • Страхотно изпълнение, отново! Приятни почивни дни и на теб!
  • Голяма работа си, Роби! Как ги измисляш само!!! Благодаря ти за свежия стих! Предизвикваш усмивки и повдигаш настроения...
  • Поздрави, Роби!
  • Благодаря, Дочке!...
    И от мен!...
  • Усмихнато пренесох се в ума ти и ме плени душевната ти деликатност. Малко усмивки и от мен.
  • Благодаря на всички, които отделиха от времето си, за да надникнат в страничката ми!...Хубав ден, приятели!...
  • Щом една мисъл го убива, не знам реалната любима какво може да му стори! Много се забавлявах!
  • Страхотно, веселяшко....ха-ха-ха...
  • Ой,завалията!😅
  • Хареса ми стиха ти, Роби!Поздравления!
  • 😁😁
  • Винаги е приятно при теб, Роби!
  • Изпипано отвсякъде...
    Владееш хумора, Роби!
  • Забавлявах се докато четях изящния ти, остроумен стих, Роберт! Поздрави!
  • “...Починал вуйчо ми в Канада,
    наследство е оставил – ще се смаеш!...” Роби, пиши после как са се развили нещата, че току виж останал на улицата да чакаш наследството. Дръж ни в течение. Ще се погрижим за теб. 😀
  • Винаги те чета на глас, Роби... И се смея на глас! А така се вживявам в текста, направо като театрално представление! Наистина си изключителен!
  • Как го измисли? Така умело ритъм и хумор....невероятно талантливо изпълнение!
  • Ха-ха, много хубаво! Поздрави, Роби!
  • Мъже....!
Предложения
: ??:??