24 may 2007, 11:13

СЪС ТЕБ ТЪГУВАМ, СРЕБЪРНА РЕКА 

  Poesía
804 0 9
 

  

  

  

***


Със теб тъгувам, сребърна река,

припламващи отблясъци отлитат

над гланца ти -  и аз ще  изтека            

сред гъвкавите пясъци на дните...     


И чувам: зад гърба ми плаче стих,

бездомни ветрове са го понесли -

отбрулен лист, прозрачно-лек и тих

в пожарите на нереална есен...


И твоите отблясъци - и те

едва родени - пръсват се и чезнат

там, в  погледа на голото  дете,

надвесено над зиналата бездна...

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • прекрасна поезия наистина!
    Удовлствие е да те чета!
  • Това голо дете, надвесено над зиналата бездна и този плачещ стих...Разплакаха ме. Като тъжна музика е. Поздрав!
  • Чудесен образ ,завладяващ и вечен.Написаното от теб е винаги поетично,мъдро и образно.
  • ..."голо дете"---чистотата към която трудно бихме се възвърнали..никои от нас...!
  • Поздравления и от мен!
  • Изключително съм щастлив,че точно днес имам удоволствието да се докосна до толкова красиви стихове!!!
  • Направо ми идваше да го продължа...
    Браво!
    Хубава поезия!!!
  • "И чувам: зад гърба ми плаче стих,
    бездомни ветрове са го понесли -" - Браво!
  • Много е поетично! Такива впрочем са всички твои стихове, които досега съм прочел!
Propuestas
: ??:??