24 may 2007, 11:13

СЪС ТЕБ ТЪГУВАМ, СРЕБЪРНА РЕКА

  Poesía
1K 0 9
 

  

  

  

***


Със теб тъгувам, сребърна река,

припламващи отблясъци отлитат

над гланца ти -  и аз ще  изтека            

сред гъвкавите пясъци на дните...     


И чувам: зад гърба ми плаче стих,

бездомни ветрове са го понесли -

отбрулен лист, прозрачно-лек и тих

в пожарите на нереална есен...


И твоите отблясъци - и те

едва родени - пръсват се и чезнат

там, в  погледа на голото  дете,

надвесено над зиналата бездна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прекрасна поезия наистина!
    Удовлствие е да те чета!
  • Това голо дете, надвесено над зиналата бездна и този плачещ стих...Разплакаха ме. Като тъжна музика е. Поздрав!
  • Чудесен образ ,завладяващ и вечен.Написаното от теб е винаги поетично,мъдро и образно.
  • ..."голо дете"---чистотата към която трудно бихме се възвърнали..никои от нас...!
  • Поздравления и от мен!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...