24 may 2007, 11:13

СЪС ТЕБ ТЪГУВАМ, СРЕБЪРНА РЕКА

Poesía

1K 0 9

***

Със теб тъгувам, сребърна река,

припламващи отблясъци отлитат

над гланца ти - и аз ще изтека

сред гъвкавите пясъци на дните...

И чувам: зад гърба ми плаче стих,

бездомни ветрове са го понесли -

отбрулен лист, прозрачно-лек и тих

в пожарите на нереална есен...

И твоите отблясъци - и те

едва родени - пръсват се и чезнат

там, в погледа на голото дете,

надвесено над зиналата бездна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Бисерче (Бистра Малинова)

прекрасна поезия наистина!
Удовлствие е да те чета!

2007-05-25T20:08:55+03:00
LONTANA (Даша)

Това голо дете, надвесено над зиналата бездна и този плачещ стих...Разплакаха ме. Като тъжна музика е. Поздрав!

2007-05-24T21:21:17+03:00
Любо (Любен Стефанов)

Чудесен образ ,завладяващ и вечен.Написаното от теб е винаги поетично,мъдро и образно.

2007-05-24T20:33:38+03:00
aibigel (Айбигел айбигел)

..."голо дете"---чистотата към която трудно бихме се възвърнали..никои от нас...!

2007-05-24T18:32:11+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Поздравления и от мен!

2007-05-24T14:13:25+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0