May 24, 2007, 11:13 AM

СЪС ТЕБ ТЪГУВАМ, СРЕБЪРНА РЕКА

Poetry

1K 0 9

***

Със теб тъгувам, сребърна река,

припламващи отблясъци отлитат

над гланца ти - и аз ще изтека

сред гъвкавите пясъци на дните...

И чувам: зад гърба ми плаче стих,

бездомни ветрове са го понесли -

отбрулен лист, прозрачно-лек и тих

в пожарите на нереална есен...

И твоите отблясъци - и те

едва родени - пръсват се и чезнат

там, в погледа на голото дете,

надвесено над зиналата бездна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Бисерче (Бистра Малинова)

прекрасна поезия наистина!
Удовлствие е да те чета!

2007-05-25T20:08:55+03:00
LONTANA (Даша)

Това голо дете, надвесено над зиналата бездна и този плачещ стих...Разплакаха ме. Като тъжна музика е. Поздрав!

2007-05-24T21:21:17+03:00
Любо (Любен Стефанов)

Чудесен образ ,завладяващ и вечен.Написаното от теб е винаги поетично,мъдро и образно.

2007-05-24T20:33:38+03:00
aibigel (Айбигел айбигел)

..."голо дете"---чистотата към която трудно бихме се възвърнали..никои от нас...!

2007-05-24T18:32:11+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Поздравления и от мен!

2007-05-24T14:13:25+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0