СЪС ТЕБ ТЪГУВАМ, СРЕБЪРНА РЕКА

Поэзия

1K 0 9

***

Със теб тъгувам, сребърна река,

припламващи отблясъци отлитат

над гланца ти - и аз ще изтека

сред гъвкавите пясъци на дните...

И чувам: зад гърба ми плаче стих,

бездомни ветрове са го понесли -

отбрулен лист, прозрачно-лек и тих

в пожарите на нереална есен...

И твоите отблясъци - и те

едва родени - пръсват се и чезнат

там, в погледа на голото дете,

надвесено над зиналата бездна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Бисерче (Бистра Малинова)

прекрасна поезия наистина!
Удовлствие е да те чета!

2007-05-25T20:08:55+03:00
LONTANA (Даша)

Това голо дете, надвесено над зиналата бездна и този плачещ стих...Разплакаха ме. Като тъжна музика е. Поздрав!

2007-05-24T21:21:17+03:00
Любо (Любен Стефанов)

Чудесен образ ,завладяващ и вечен.Написаното от теб е винаги поетично,мъдро и образно.

2007-05-24T20:33:38+03:00
aibigel (Айбигел айбигел)

..."голо дете"---чистотата към която трудно бихме се възвърнали..никои от нас...!

2007-05-24T18:32:11+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Поздравления и от мен!

2007-05-24T14:13:25+03:00