rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
28 jun 2013, 21:41

Съседи

1.2K 0 6


                                    СЪСЕДИ

 

                                     Откакто

                                     почина мъжът ù

                                     Тя сне гарда

                                      и е с него

                                     Той -

                                     още не може да повярва

                                     на късмета си

                                     крачат към пазара

                                    Тя – горда и хубава

                                     с жълтата шапка за петък

                                    Той - с чанта до нея

                                     без да се усети

                                     тя пак ще я препълни

                                     с краставици

                                     които после

                                     ще реже със съжаление…

                                     той ще прелиства до нея

                                     2-ра младост

                                     и ще се учудва

                                     че има толкова

                                     много самотници…

 

                       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Миндова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0