rozza (Радка Миндова) rozza (Радка Миндова)
9 365
28 июн. 2013 г., 21:41

Съседи

1.2K 0 6


                                    СЪСЕДИ

 

                                     Откакто

                                     почина мъжът ù

                                     Тя сне гарда

                                      и е с него

                                     Той -

                                     още не може да повярва

                                     на късмета си

                                     крачат към пазара

                                    Тя – горда и хубава

                                     с жълтата шапка за петък

                                    Той - с чанта до нея

                                     без да се усети

                                     тя пак ще я препълни

                                     с краставици

                                     които после

                                     ще реже със съжаление…

                                     той ще прелиства до нея

                                     2-ра младост

                                     и ще се учудва

                                     че има толкова

                                     много самотници…

 

                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радка Миндова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0