28.06.2013 г., 21:41

Съседи

1.2K 0 6


                                    СЪСЕДИ

 

                                     Откакто

                                     почина мъжът ù

                                     Тя сне гарда

                                      и е с него

                                     Той -

                                     още не може да повярва

                                     на късмета си

                                     крачат към пазара

                                    Тя – горда и хубава

                                     с жълтата шапка за петък

                                    Той - с чанта до нея

                                     без да се усети

                                     тя пак ще я препълни

                                     с краставици

                                     които после

                                     ще реже със съжаление…

                                     той ще прелиства до нея

                                     2-ра младост

                                     и ще се учудва

                                     че има толкова

                                     много самотници…

 

                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...