Хей, девойко русокоса,
пак разхождаш куче боса,
пременена в рокля тънка,
май нехаеш, че си вънка.
А поляната зелена
днес е прясно окосена,
от вчера мургави с косачки
улесняват твойте крачки.
Със походка грациозна,
много секси и шикозна,
погледи събираш жадни,
мъжки само, женски ядни.
Всяка сутрин в осем точно
на балкона съм нарочно,
че започва тази гледка
с хубавата ми съседка.
Да, така е, ще ви кажа,
срещу мене на етажа
сам-самичка тя живее,
на пиано свири, пее...
Колко пъти аз, боеца,
със ръката на звънеца,
съм стоял от страх замръзнал,
да ù звънна бих ли дръзнал?
Но веднъж вратата зина,
тръгнала до магазина,
вцепенихме се и двама,
по-конфузно нещо няма.
Ей, така се запознахме
и при мене заживяхме,
но се радвам от балкона
да наглеждам мойта Мона.
4.08.2015 г.
© Бисер Балтаджиев Todos los derechos reservados