Aug 7, 2015, 12:09 AM  

Съседката 

  Poetry » Humour
481 0 0

 


Хей, девойко русокоса,

пак разхождаш куче боса,

пременена в рокля тънка,

май нехаеш, че си вънка.

 

А поляната зелена

днес е прясно окосена,

от вчера мургави с косачки

улесняват твойте крачки.

 

Със походка грациозна,

много секси и шикозна,

погледи събираш жадни,

мъжки само, женски ядни.

 

Всяка сутрин в осем точно

на балкона съм нарочно,

че започва тази гледка

с хубавата ми съседка.

 

Да, така е, ще ви кажа,

срещу мене на етажа

сам-самичка тя живее,

на пиано свири, пее...

 

Колко пъти аз, боеца,

със ръката на звънеца,

съм стоял от страх замръзнал,

да ù звънна бих ли дръзнал?

 

Но веднъж вратата зина,

тръгнала до магазина,

вцепенихме се и двама,

по-конфузно нещо няма.

 

Ей, така се запознахме

и при мене заживяхме,

но се радвам от балкона

да наглеждам мойта Мона.

 

4.08.2015 г.

© Бисер Балтаджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??