Съседката
Хей, девойко русокоса,
пак разхождаш куче боса,
пременена в рокля тънка,
май нехаеш, че си вънка.
А поляната зелена
днес е прясно окосена,
от вчера мургави с косачки
улесняват твойте крачки.
Със походка грациозна,
много секси и шикозна,
погледи събираш жадни,
мъжки само, женски ядни.
Всяка сутрин в осем точно
на балкона съм нарочно,
че започва тази гледка
с хубавата ми съседка.
Да, така е, ще ви кажа,
срещу мене на етажа
сам-самичка тя живее,
на пиано свири, пее...
Колко пъти аз, боеца,
със ръката на звънеца,
съм стоял от страх замръзнал,
да ù звънна бих ли дръзнал?
Но веднъж вратата зина,
тръгнала до магазина,
вцепенихме се и двама,
по-конфузно нещо няма.
Ей, така се запознахме
и при мене заживяхме,
но се радвам от балкона
да наглеждам мойта Мона.
4.08.2015 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Балтаджиев Всички права запазени