Същност

17 ene 2010, 19:13

Poesía

1064 0 12

С горчиви сълзи се сбогувах,
осиротях, останах сама.
А ти се предаде геройски
и се пресели във вечността.
Като дълбока зейнала рана
кърви споменът за теб.
Болезнено тъжен, раздиращ -
душата повяхна във плен.
Защо се ражда човекът,
за радост или за тъга?
Набрах любимите ти цветя
и с топли сълзи поръсих пръстта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Същност

Искате да прочетете повече?

Propuestas