Същност
С горчиви сълзи се сбогувах,
осиротях, останах сама.
А ти се предаде геройски
и се пресели във вечността.
Като дълбока зейнала рана
кърви споменът за теб.
Болезнено тъжен, раздиращ -
душата повяхна във плен.
Защо се ражда човекът,
за радост или за тъга?
Набрах любимите ти цветя
и с топли сълзи поръсих пръстта.
Живот се ражда, живот угасва
с много думи и дела,
живеем бързо, динамично,
в грижи за нашите деца.
Поспри, живот, поне за миг -
нека ти се насладя,
позволи да видя твоята
пленителна красота
и да се постопля с усмивките
на моите приятелски лица.
Сърцето ми с любов прелива
и искам да ти подаря
една прекрасна червена роза
и куп усмивки от душа.
Защото времето лети
и често не сбъдва нашите мечти...
Обичам ви, приятели добри,
следвайте вашите мечти.
17.01.2010
© Маргарита Георгиева All rights reserved.
