17.01.2010 г., 19:13 ч.

Същност 

  Поезия
864 0 12

С горчиви сълзи се сбогувах,

осиротях, останах сама.

А ти се предаде геройски

и се пресели във вечността.

Като дълбока зейнала рана

кърви споменът за теб.

Болезнено тъжен, раздиращ -

душата повяхна във плен.

Защо се ражда човекът,

за радост или за тъга?

Набрах любимите ти цветя

и с топли сълзи поръсих пръстта.

 

Живот се ражда, живот угасва

с много думи и дела,

живеем бързо, динамично,

в грижи за нашите деца.

Поспри, живот, поне за миг -

нека ти се насладя,

позволи да видя твоята

пленителна красота

и да се постопля с усмивките

на моите приятелски лица.

 

Сърцето ми с любов прелива

и искам да ти подаря

една прекрасна червена роза

и куп усмивки от душа.

Защото времето лети

и често не сбъдва нашите мечти...

Обичам ви, приятели добри,

следвайте вашите мечти.

 

                                                        17.01.2010

© Маргарита Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Не смъртта отнема човешкия живот.Губим живота си минута по минута,ден след ден при хилядите уж дребни прояви на не-любов"
    Стивън Бенет

    Поздрави за стиха!!!
  • Марги, харесах стихото ти, мъдро и филосовско. Живота е дар божи и трябва да го живеем със радостите и болките и да бъдем благодарни че го имаме.
  • !!!!
  • Цял живот убиваме времето. Накрая - то нас! Замислих се.
  • "живеем бързо, динамично"
    ......................................
    Да, така е, Марги, за съжаление много често
    забравяме, че сме гости на този свят и трябва
    да се радваме пълноценно на живота, защото не се
    знае утре дали ще ни има...
    Много силен стих, с много актуално и мъдро послание!
    Поздрави за прекрасната и мъдра поетеса! БЪДИ!
  • Мимио браво хареса ми !!!
  • Не спирай да раздаваш усмивки,Марги!Ти самата си усмивка!Прегръдка в утрото и успешна седмица!
  • Твоята приятелска усмивка - аз съм!
  • Много хубав и искрен стих!
    Поздрави, Маргарита!
  • "Сърцето ми с любов прелива
    и искам да ти подаря
    една прекрасна червена роза
    и куп усмивки от душа..."

    ПРЕКРАСНО!
    С ОБИЧ!
  • Ех, живот... Прекрасен стих мамо, поздрави и продължавай да пишеш готини стихотворения
  • За съжаление това е естественият ход на живота - радост, усмивки, мъка и раздяла....
Предложения
: ??:??