Същност

13 mar 2008, 13:00

Poesía

453 0 2

Сърцето ти е мухлясало,

в коравите пръсти на нищото

сълзите безмислени

хапят лицето и тъй усмихнато.

Снегът в прозореца жили,

остарелите минали чувства

в усмихнати тръпки се гонят,

уж забравени спомени, мисли...

Ръката ти протегната - недокосната,

попаднала в грешна заблуда,

греховете на някой измил ли си

или просто си черен отвътре!

В душата ти гонят се мълнии,

от нечия обич оставени,

безмислено смели мечтите ти,

изхабени по някой от мислене...

... и твоето грозно "обичам те",

душата ми бяла прояждаше...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Lilly (Лилия)

2008-03-13T19:39:31+02:00

Харесва ми! Много даже!... Поздрави и прегръдки!
пинда.св (Стоян Владов)

2008-03-13T13:59:23+02:00

Ако можеш го нарисувай-много добър портрет.