Сърцето ти е мухлясало,
в коравите пръсти на нищото
сълзите безмислени
хапят лицето и тъй усмихнато.
Снегът в прозореца жили,
остарелите минали чувства
в усмихнати тръпки се гонят,
уж забравени спомени, мисли...
Ръката ти протегната - недокосната,
попаднала в грешна заблуда,
греховете на някой измил ли си
или просто си черен отвътре! ...