dianjelly (Диана Димитрова)
166 42
13 mar 2008, 13:00

Същност 

  Poesía
444 0 2

Сърцето ти е мухлясало,

в коравите пръсти на нищото

сълзите безмислени

хапят лицето и тъй усмихнато.

Снегът в прозореца жили,

остарелите минали чувства

в усмихнати тръпки се гонят,

уж забравени спомени, мисли...

Ръката ти протегната - недокосната,

попаднала в грешна заблуда,

греховете на някой измил ли си

или просто си черен отвътре!

В душата ти гонят се мълнии,

от нечия обич оставени,

безмислено смели мечтите ти,

изхабени по някой от мислене...

 

... и твоето грозно "обичам те",

 душата ми бяла прояждаше...

 

 

 

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??