Същност
Сърцето ти е мухлясало,
в коравите пръсти на нищото
сълзите безмислени
хапят лицето и тъй усмихнато.
Снегът в прозореца жили,
остарелите минали чувства
в усмихнати тръпки се гонят,
уж забравени спомени, мисли...
Ръката ти протегната - недокосната,
попаднала в грешна заблуда,
греховете на някой измил ли си
или просто си черен отвътре!
В душата ти гонят се мълнии,
от нечия обич оставени,
безмислено смели мечтите ти,
изхабени по някой от мислене...
... и твоето грозно "обичам те",
душата ми бяла прояждаше...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
