13.03.2008 г., 13:00 ч.

Същност 

  Поезия
454 0 2

Сърцето ти е мухлясало,

в коравите пръсти на нищото

сълзите безмислени

хапят лицето и тъй усмихнато.

Снегът в прозореца жили,

остарелите минали чувства

в усмихнати тръпки се гонят,

уж забравени спомени, мисли...

Ръката ти протегната - недокосната,

попаднала в грешна заблуда,

греховете на някой измил ли си

или просто си черен отвътре!

В душата ти гонят се мълнии,

от нечия обич оставени,

безмислено смели мечтите ти,

изхабени по някой от мислене...

 

... и твоето грозно "обичам те",

 душата ми бяла прояждаше...

 

 

 

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??