Същност
Сърцето ти е мухлясало,
в коравите пръсти на нищото
сълзите безмислени
хапят лицето и тъй усмихнато.
Снегът в прозореца жили,
остарелите минали чувства
в усмихнати тръпки се гонят,
уж забравени спомени, мисли...
Ръката ти протегната - недокосната,
попаднала в грешна заблуда,
греховете на някой измил ли си
или просто си черен отвътре!
В душата ти гонят се мълнии,
от нечия обич оставени,
безмислено смели мечтите ти,
изхабени по някой от мислене...
... и твоето грозно "обичам те",
душата ми бяла прояждаше...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Димитрова Все права защищены
