Откъсна се и падна
с трясък
връз калдъръма от емоции,
разби се на миражи...
взрив от стонове
обагри тишината
и пръсна залп от светлина,
небето се посипа
във чаша фойерверки
с цвят на старо злато,
ръждиво заскрибуца
търкалящата се
във шепите сълза,
отпи от самотата
и тръгна без посоки
да търси
последните кристали
от зазиданите под клепачите
посестрими,
а то остана да лежи
връз калдъръма
и всеки, който минеше,
препъваше се в него…
… горкото ми сърце!
© Таня Донова Todos los derechos reservados