5.07.2013 г., 10:51 ч.

Състояние 

  Поезия » Бели стихове
790 0 9

Откъсна се и падна
с трясък
връз калдъръма от емоции,
разби се на миражи...
взрив от стонове
обагри тишината
и пръсна залп от светлина,
небето се посипа
във чаша фойерверки
с цвят на старо злато,
ръждиво заскрибуца
търкалящата се
във шепите сълза,
отпи от самотата
и тръгна без посоки
да търси
последните кристали
от зазиданите под клепачите
посестрими,
а то остана да лежи
връз калдъръма
и всеки, който минеше,
препъваше се в него…
… горкото ми сърце!

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Настръхнах...особено накрая ме заби в земята, Танче...как го правиш?
  • Паднало сърце... Звук, цвят,че и светлинни ефекти...
    Въздействащо!
  • Хареса ми тази сюрреалистична фрагментарност на фразата ти,преднамерената привидна хаотичност и поантата!
    Поздрав!
  • Проклетнице! - Ако бях Достоен, ако бях Ръкоположен, щях да измоля от Раклата, каквато е сребърната ти душа, Таз извезана поредна прелест, та да стане част от гордата емблема на рицарския ми щит!
  • Горкото ми сърце!
  • Е, все някой ще спре, ще се наведе и ще го вземе, за да се погрижи за него. "Под дъгата от сълзи, някои сърца са диаманти..." - да не забравяме какво пееше навремето Крис Норман.
    Много добре ти се е получило! Поздрав!
  • Дано някой /който си заслужава/да го намери!
  • Поздрав!...
    Да беше се обадила! -
    Да се опитам да го хвана -
    горкото ти сърце, -
    преди да падне...
  • "целият сайт днес е настроен сюрреалистично" барабар с теб
    Различно и оригинално!
    Браво, любима!
Предложения
: ??:??