5.07.2013 г., 10:51

Състояние

1K 0 9

Откъсна се и падна
с трясък
връз калдъръма от емоции,
разби се на миражи...
взрив от стонове
обагри тишината
и пръсна залп от светлина,
небето се посипа
във чаша фойерверки
с цвят на старо злато,
ръждиво заскрибуца
търкалящата се
във шепите сълза,
отпи от самотата
и тръгна без посоки
да търси
последните кристали
от зазиданите под клепачите
посестрими,
а то остана да лежи
връз калдъръма
и всеки, който минеше,
препъваше се в него…
… горкото ми сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Настръхнах...особено накрая ме заби в земята, Танче...как го правиш?
  • Паднало сърце... Звук, цвят,че и светлинни ефекти...
    Въздействащо!
  • Хареса ми тази сюрреалистична фрагментарност на фразата ти,преднамерената привидна хаотичност и поантата!
    Поздрав!
  • Проклетнице! - Ако бях Достоен, ако бях Ръкоположен, щях да измоля от Раклата, каквато е сребърната ти душа, Таз извезана поредна прелест, та да стане част от гордата емблема на рицарския ми щит!
  • Горкото ми сърце!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...