5.07.2013 г., 10:51 ч.
Състояние
Откъсна се и падна
с трясък
връз калдъръма от емоции,
разби се на миражи...
взрив от стонове
обагри тишината
и пръсна залп от светлина,
небето се посипа
във чаша фойерверки
с цвят на старо злато,
ръждиво заскрибуца
търкалящата се
във шепите сълза,
отпи от самотата
и тръгна без посоки
да търси
последните кристали
от зазиданите под клепачите
посестрими,
а то остана да лежи
връз калдъръма
и всеки, който минеше,
препъваше се в него…
… горкото ми сърце!
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Настръхнах...особено накрая ме заби в земята, Танче...как го правиш? -
Паднало сърце... Звук, цвят,че и светлинни ефекти...
Въздействащо! -
Хареса ми тази сюрреалистична фрагментарност на фразата ти,преднамерената привидна хаотичност и поантата!
Поздрав! -
Проклетнице! - Ако бях Достоен, ако бях Ръкоположен, щях да измоля от Раклата, каквато е сребърната ти душа, Таз извезана поредна прелест, та да стане част от гордата емблема на рицарския ми щит!
-
Горкото ми сърце!
-
Е, все някой ще спре, ще се наведе и ще го вземе, за да се погрижи за него. "Под дъгата от сълзи, някои сърца са диаманти..." - да не забравяме какво пееше навремето Крис Норман.
Много добре ти се е получило! Поздрав! -
Дано някой /който си заслужава/да го намери!
-
Поздрав!...
Да беше се обадила! -
Да се опитам да го хвана -
горкото ти сърце, -
преди да падне... -
"целият сайт днес е настроен сюрреалистично" барабар с теб
Различно и оригинално!
Браво, любима!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
