Jul 5, 2013, 10:51 AM

Състояние

Poetry » Blank verse

1K 0 9

Откъсна се и падна
с трясък
връз калдъръма от емоции,
разби се на миражи...
взрив от стонове
обагри тишината
и пръсна залп от светлина,
небето се посипа
във чаша фойерверки
с цвят на старо злато,
ръждиво заскрибуца
търкалящата се
във шепите сълза,
отпи от самотата
и тръгна без посоки
да търси
последните кристали
от зазиданите под клепачите
посестрими,
а то остана да лежи
връз калдъръма
и всеки, който минеше,
препъваше се в него…
… горкото ми сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doubt (Ирина)

Настръхнах...особено накрая ме заби в земята, Танче...как го правиш?

2013-07-06T22:24:50+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

Паднало сърце... Звук, цвят,че и светлинни ефекти...
Въздействащо!

2013-07-06T19:23:22+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Хареса ми тази сюрреалистична фрагментарност на фразата ти,преднамерената привидна хаотичност и поантата!
Поздрав!

2013-07-06T13:32:55+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Проклетнице! - Ако бях Достоен, ако бях Ръкоположен, щях да измоля от Раклата, каквато е сребърната ти душа, Таз извезана поредна прелест, та да стане част от гордата емблема на рицарския ми щит!

2013-07-06T12:25:07+03:00
vyatur13 (Елена)

Горкото ми сърце!

2013-07-05T22:13:33+03:00