8 feb 2009, 19:37

Състояние 

  Poesía » De amor
706 0 8
Сякаш остава без въздух,
при първата мисъл за него...
Спомня си как и  е хубаво,
когато я гледа...
Нозете отчаяно чакат
на пръстите топлия шепот...
Часовник умишлено трака
по-бавно в самотния петък!
От събота чак до неделя
е вечност, граничеща с лудост!
Но времето тук определя
на празника чудото!
Коремът и хлътва болезнено,
вика го, срича му името...
Дете е в ръцете му, глези я,
ето го, иска го, има го!!!

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??