Feb 8, 2009, 7:37 PM

Състояние

  Poetry » Love
986 0 8
Сякаш остава без въздух,
при първата мисъл за него...
Спомня си как и  е хубаво,
когато я гледа...
Нозете отчаяно чакат
на пръстите топлия шепот...
Часовник умишлено трака
по-бавно в самотния петък!
От събота чак до неделя
е вечност, граничеща с лудост!
Но времето тук определя
на празника чудото!
Коремът и хлътва болезнено,
вика го, срича му името...
Дете е в ръцете му, глези я,
ето го, иска го, има го!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...