8.02.2009 г., 19:37 ч.

Състояние 

  Поезия » Любовна
655 0 8
Сякаш остава без въздух,
при първата мисъл за него...
Спомня си как и  е хубаво,
когато я гледа...
Нозете отчаяно чакат
на пръстите топлия шепот...
Часовник умишлено трака
по-бавно в самотния петък!
От събота чак до неделя
е вечност, граничеща с лудост!
Но времето тук определя
на празника чудото!
Коремът и хлътва болезнено,
вика го, срича му името...
Дете е в ръцете му, глези я,
ето го, иска го, има го!!!

© Рот Блак Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??