На моята Ния
Дефицит в генома или е карма,
унило се питам след пореден провал.
Посредствен актьор предизвикващ сарказъм,
останал в миманса, всеки шанс проиграл.
С променлив успех и в житейския покер –
вероятно хазарта не ми е стихия.
Как изтеглих не знам, от колодата жокер,
за да случа на Дама – скромна Талева Ния.
Следва строфа която е може би алегория -
и зърното и сламата с Ния делих.
Златната сватба - тривиална история,
бе предвестник на залез и есенен щрих.
От водите на Лета когато отпием,
и плесне лодкарят прощално с весла.
В пасторалния рай с моята Ния,
да слеем завинаги души и тела.
___________________________________________________
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илия Станков Todos los derechos reservados
