Въпрос на генезис или регрес,

но редувах компромис с пореден провал.

Посредствен актьор бях в слаба пиеса,

останал в миманса, всеки шанс проиграл.

С променлив успех и в житейския покер –

неудачник в хазарта – не ми е стихия.

Как изтеглих не знам, от колодата жокер,

за да случа на Дама – скромна Талева Ния.

Следва строфа която е може би алегория -

и зърното и сламата с Ния делих.

Златната сватба - тривиална история,

бе предвестник на залез и есенен щрих.

От водите на Лета когато отпием,

и плесне лодкарят прощално с весла.

В пасторалния рай с моята Ния,

да слеем завинаги души и тела.
 

___________________________________________________