На моята Ния
Дефицит в генома или е карма,
унило се питам след пореден провал.
Посредствен актьор предизвикващ сарказъм,
останал в миманса, всеки шанс проиграл.
С променлив успех и в житейския покер –
вероятно хазарта не ми е стихия.
Как изтеглих не знам, от колодата жокер,
за да случа на Дама – скромна Талева Ния.
Следва строфа която е може би алегория -
и зърното и сламата с Ния делих.
Златната сватба - тривиална история,
бе предвестник на залез и есенен щрих.
От водите на Лета когато отпием,
и плесне лодкарят прощално с весла.
В пасторалния рай с моята Ния,
да слеем завинаги души и тела.
___________________________________________________
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илия Станков Все права защищены
