19.06.2018 г., 14:01 ч.  

На моята Ния 

  Поезия » Любовна
602 2 1

 

Живях по рецепта – типична гротеска.

Редувах компромис с пореден провал.

Неудачен актьор в слаба пиеска,

останал в миманса, всеки шанс проиграл.

 

С променлив успех и в житейския покер –

в хазарта съм слаб – не ми е стихия.

Как изтеглих не знам, от колодата жокер,

за да случа на дама – нежна Талева Ния.

 

Живеем на пауза, без траектория,

с откраднати мигове от светая светих.

Златната сватба е тривиална история,

с нюанси на залез и есенен щрих.

 

... От водите на Лета* преди да отпия

и плесне лодкаря прощално с весла.

В блажена Аркадия** с моята Ния,

да слеем завинаги души и тела.
 

_____________________________________________________

* – Лета - река на забравата в древногръцката митология.

Символ на отвъдното. През нея лодкар прехвърлял на

другия бряг мъртвите души за евентуално прераждане.

** – Блажена Аркадия – спокойно и красиво място за уединение.

 

 

 

© Илия Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??