Живях по рецепта – типична гротеска.
Редувах компромис с пореден провал.
Неудачен актьор в слаба пиеска,
останал в миманса, всеки шанс проиграл.
С променлив успех и в житейския покер –
в хазарта съм слаб – не ми е стихия.
Как изтеглих не знам, от колодата жокер,
за да случа на дама – нежна Талева Ния.
Живеем на пауза, без траектория,
с откраднати мигове от светая светих.
Златната сватба е тривиална история,
с нюанси на залез и есенен щрих.
... От водите на Лета* преди да отпия
и плесне лодкаря прощално с весла.
В блажена Аркадия** с моята Ния,
да слеем завинаги души и тела.
_____________________________________________________
* – Лета - река на забравата в древногръцката митология.
Символ на отвъдното. През нея лодкар прехвърлял на
другия бряг мъртвите души за евентуално прераждане.
** – Блажена Аркадия – спокойно и красиво място за уединение.
© Илия Станков Всички права запазени