Jun 19, 2018, 2:01 PM  

На моята Ния 

  Poetry » Love
778 2 1

 

Дефицит в генома или е карма,

унило се питам след пореден провал.

Посредствен актьор предизвикващ сарказъм,

останал в миманса, всеки шанс проиграл.

 

С променлив успех и в житейския покер –

вероятно хазарта не ми е стихия.

Как изтеглих не знам, от колодата жокер,

за да случа на Дама – скромна Талева Ния.

 

Следва строфа която е може би алегория -

и зърното и сламата с Ния делих.

Златната сватба - тривиална история,

бе предвестник на залез и есенен щрих.

 

От водите на Лета когато отпием,

и плесне лодкарят прощално с весла.

В пасторалния рай с моята Ния,

да слеем завинаги души и тела.
 

___________________________________________________

 

 

 

© Илия Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??