" Следвай ме! " ми казваш и през смях
затичваш се по стъпалата стръмни.
На замъка в подземията тъмни
потъваш ти сега. Не те е страх.
Какво ли аз от тебе не видях?
Игрите ти, понякога, са странни.
Привличаш ме като магия в грях,
а страстите ми все остават жадни.
Със чувствата ми само си играеш.
Нима за любовта ми ти нехаеш?
И идвам аз след теб, наивно пак,
и твоя смях не стихва сред тъмата, ...