Сюрприз
" Следвай ме! " ми казваш и през смях
затичваш се по стъпалата стръмни.
На замъка в подземията тъмни
потъваш ти сега. Не те е страх.
Какво ли аз от тебе не видях?
Игрите ти, понякога, са странни.
Привличаш ме като магия в грях,
а страстите ми все остават жадни.
Със чувствата ми само си играеш.
Нима за любовта ми ти нехаеш?
И идвам аз след теб, наивно пак,
и твоя смях не стихва сред тъмата,
и пламват факли, в миг, в далечината,
и водят ме към теб във този мрак.
Запалила си ги. Не съм глупак,
но винаги ме водиш за носа.
В очакване, от теб желая знак,
че моите мечти за тебе са.
Започвам сякаш да се примирявам,
с копнежите си в празнота оставам.
" Къде си, мили? Бавиш се! Ела! " -
в тунелите отеква твоя глас.
За криеница ли настъпи час?
Главата ми, от теб, ме заболя.
Лудетино... Амур що за стрела
изстрелял е в гърдите ми, не зная.
Загадка сладка моя си била
и още ли не ще те разгадая?
Усещам, че си близо... Изненада...
Не мога да повярвам от наслада.
Край факлите... и сред безброй цветя,
които съм ти подарявал аз,
стоиш пред мене гола... и в екстаз
е моето сърце, ще полетя.
И гледам ненаситно - красота
преискрено зове със силна жар.
Доведе ме, чрез тебе, любовта
във най- божествения, жив олтар.
Ах, дрехите ненужни са, когато
неземен дар обсипва ме богато.
Към теб пристъпвам бавно и целувам,
в прегръдка топла, устните ти нежни...
Сияния невидими, безбрежни,
в симфония благословят... Жадувам
очите ти, косите ти, да чувам
щастливият ти шепот, да те галя
с върха на пръстите си, да заплувам
по формите ти финни с мекост бяла.
Да бъдем повече от дъх във дъх,
с горене да надскочим всеки връх.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
