Сюрприз
" Следвай ме! " ми казваш и през смях
затичваш се по стъпалата стръмни.
На замъка в подземията тъмни
потъваш ти сега. Не те е страх.
Какво ли аз от тебе не видях?
Игрите ти, понякога, са странни.
Привличаш ме като магия в грях,
а страстите ми все остават жадни.
Със чувствата ми само си играеш.
Нима за любовта ми ти нехаеш?
И идвам аз след теб, наивно пак,
и твоя смях не стихва сред тъмата,
и пламват факли, в миг, в далечината,
и водят ме към теб във този мрак.
Запалила си ги. Не съм глупак,
но винаги ме водиш за носа.
В очакване, от теб желая знак,
че моите мечти за тебе са.
Започвам сякаш да се примирявам,
с копнежите си в празнота оставам.
" Къде си, мили? Бавиш се! Ела! " -
в тунелите отеква твоя глас.
За криеница ли настъпи час?
Главата ми, от теб, ме заболя.
Лудетино... Амур що за стрела
изстрелял е в гърдите ми, не зная.
Загадка сладка моя си била
и още ли не ще те разгадая?
Усещам, че си близо... Изненада...
Не мога да повярвам от наслада.
Край факлите... и сред безброй цветя,
които съм ти подарявал аз,
стоиш пред мене гола... и в екстаз
е моето сърце, ще полетя.
И гледам ненаситно - красота
преискрено зове със силна жар.
Доведе ме, чрез тебе, любовта
във най- божествения, жив олтар.
Ах, дрехите ненужни са, когато
неземен дар обсипва ме богато.
Към теб пристъпвам бавно и целувам,
в прегръдка топла, устните ти нежни...
Сияния невидими, безбрежни,
в симфония благословят... Жадувам
очите ти, косите ти, да чувам
щастливият ти шепот, да те галя
с върха на пръстите си, да заплувам
по формите ти финни с мекост бяла.
Да бъдем повече от дъх във дъх,
с горене да надскочим всеки връх.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ела, любими, в моята градина!
Да седнем тихо в клони от маслина...
Косите ми... Хайде, погали ги!
Дано съдбата пак не ни завиди... 😋 -
Политам аз като стрела,
която Ерос даже няма.
По- бърз от ангелски крила
летя към нежната си дама. -
Сама съм в приказния замък
и тъй ми липсва твойто рамо...
Сърцето ми не е е от камък,
покрита съм с воалче само... 😋 -
Само една...
-
Но само една лъжичка, нали
-
Благодаря за сребърната лъжичка, Щураче! Първият сервиран сладкиш е за теб, ако пожелаеш!
-
Красиво написано! Много! Талантлив си. Затова искам да ти подаря една сребърна лъжичка с която да сервираш сладкишите си. Защото вълшебствата е добре да са точно една сребърна лъжичка
-
И на мен ми хареса! Поздрав!
-
Благодаря Ви, приятели!
-
Много красиво!
-
Не знам има ли друг български поет, който така майсторски да изгражда одическите строфи децими, пресъздавайки огледално изображение на чувствата си! Изпитах истинско възхищение и наслада, Асенчо! Аплодирам те горещо!👏
-
Прекрасно...
С точната доза еротика...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
да ти ги кажа истински, повярвай!
Това са срички осем, ала силни!
Дали да ти ги кажа, ти кажи ми?!