30 oct 2011, 17:30

Сюрреалистично 

  Poesía » Otra
525 0 6

 

 

 

СЮРРЕАЛИСТИЧНО

В приглушената

меланхоличност
на среднощна
сънна тишина
издига дрезгав глас
самотен саксофон. 
Прогонва призрака
на лутаща се
векове душа,

подала знак, че там е -

с потропващи
кристалчета
от лед,
разтворени почти
във питието 
със илюзии.
На сутринта - 
досадница една
изпи последната си
чаша самота.
И... си отиде. 



2011-03-31




© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??