СЮРРЕАЛИСТИЧНО
В приглушената
меланхоличност
на среднощна
сънна тишина
издига дрезгав глас
самотен саксофон.
Прогонва призрака
на лутаща се
векове душа,
подала знак, че там е -
с потропващи
кристалчета
от лед,
разтворени почти
във питието
със илюзии.
На сутринта -
досадница една
изпи последната си
чаша самота.
И... си отиде.
2011-03-31
© Хрис Todos los derechos reservados