СЮРРЕАЛИСТИЧНО
В приглушената
меланхоличност
на среднощна
сънна тишина
издига дрезгав глас
самотен саксофон.
Прогонва призрака
на лутаща се
векове душа,
подала знак, че там е -
с потропващи
кристалчета
от лед,
разтворени почти
във питието
със илюзии.
На сутринта -
досадница една
изпи последната си
чаша самота.
И... си отиде.
2011-03-31
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
