30.10.2011 г., 17:30 ч.

Сюрреалистично 

  Поезия » Друга
523 0 6

 

 

 

СЮРРЕАЛИСТИЧНО

В приглушената

меланхоличност
на среднощна
сънна тишина
издига дрезгав глас
самотен саксофон. 
Прогонва призрака
на лутаща се
векове душа,

подала знак, че там е -

с потропващи
кристалчета
от лед,
разтворени почти
във питието 
със илюзии.
На сутринта - 
досадница една
изпи последната си
чаша самота.
И... си отиде. 



2011-03-31




© Хрис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??