30.10.2011 г., 17:30

Сюрреалистично

787 0 6

 

 

 

СЮРРЕАЛИСТИЧНО

В приглушената

меланхоличност
на среднощна
сънна тишина
издига дрезгав глас
самотен саксофон. 
Прогонва призрака
на лутаща се
векове душа,

подала знак, че там е -

с потропващи
кристалчета
от лед,
разтворени почти
във питието 
със илюзии.
На сутринта - 
досадница една
изпи последната си
чаша самота.
И... си отиде. 



2011-03-31




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...