Oct 30, 2011, 5:30 PM

Сюрреалистично

  Poetry » Other
788 0 6

 

 

 

СЮРРЕАЛИСТИЧНО

В приглушената

меланхоличност
на среднощна
сънна тишина
издига дрезгав глас
самотен саксофон. 
Прогонва призрака
на лутаща се
векове душа,

подала знак, че там е -

с потропващи
кристалчета
от лед,
разтворени почти
във питието 
със илюзии.
На сутринта - 
досадница една
изпи последната си
чаша самота.
И... си отиде. 



2011-03-31




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...