23 ene 2010, 13:03

Съвест

1.2K 0 2

Съвест

 

 

Сълзите ми не можеш дори да видиш,

но искам да се вслушаш в моя плач.

Маската на ангел в мен съзираш,

на ангел с демон сключил брак.

 

 

Все там смисъл ще намираш,

в светлината на сияещия мрак,

в който любя те и силно те отричам,

в който просветител твой съм и вечен страх.

 

 

Кое е доброто, по-добре не питай.

Любовта може да е като излишен гид.

А за злото, ще питаш не врага, а своя господ,

защо смъртта е вечността, в която животът ти е миг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...