23 янв. 2010 г., 13:03

Съвест

1.2K 0 2

Съвест

 

 

Сълзите ми не можеш дори да видиш,

но искам да се вслушаш в моя плач.

Маската на ангел в мен съзираш,

на ангел с демон сключил брак.

 

 

Все там смисъл ще намираш,

в светлината на сияещия мрак,

в който любя те и силно те отричам,

в който просветител твой съм и вечен страх.

 

 

Кое е доброто, по-добре не питай.

Любовта може да е като излишен гид.

А за злото, ще питаш не врага, а своя господ,

защо смъртта е вечността, в която животът ти е миг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слав Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...