Съвест
1.2K
0
2
Съвест
Сълзите ми не можеш дори да видиш,
но искам да се вслушаш в моя плач.
Маската на ангел в мен съзираш,
на ангел с демон сключил брак.
Все там смисъл ще намираш,
в светлината на сияещия мрак,
в който любя те и силно те отричам,
в който просветител твой съм и вечен страх.
Кое е доброто, по-добре не питай.
Любовта може да е като излишен гид.
А за злото, ще питаш не врага, а своя господ,
защо смъртта е вечността, в която животът ти е миг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слав Петров Всички права запазени
